Днес попаднах на лекцията “Дизайн = Държавна Политика”. Наистина ми хареса и много се радвам, че авторът Адреан Нечев даде съгласието си да я публикувам. Също така се радвам, че има още хора, които мислят като мен, че България има нужда от визуална реформа.
TEDxBG 2010: Andrean Nechev from TEDxBG on Vimeo.
Ще се радвам да чуя и вашето мнение.
Напълно съм съгласен с Адреан Нечев, много добра лекция е изнесъл.Съгласен съм, че в България има належаща нужда от визуална реформа, както каза той.Радва ме факта, че все пак има хора като него, които мислят за едно по-добро и светло бъдеще за дизайна в България. Видях и също така, че е издал книга която ми се ще да имам. Така че, ако имаш някакви контакти с него, ще се радвам ако ми дадеш информация от къде мога да я закупя.Докато гледах видеото, ми направи впечатление, че презентира изложба на дизайнерски творби, създадени по времето на комунизма и той сам каза, че тогава е имало доста силно влияние и контрол над дизайна.Тук се сетих веднага, за един дизайнер, за който работих преди около година, за жалост той почина наскоро. Въпросният дизайнер беше от “старата школа” но нещата които правеше и аз участвах в тях, бях ан едно доста високо и съвременно ниво. Радвам се, че от него научих доста неща.Та, мисълта ми беше, че той често говореше, че по негово време, преди години, е имало нещо като Дизайнерски съюз или нещо такова, не помня как точно го наричаше. В този съюз всичко което по някакъв начин като дизайн, ще представя България на световна сцена, минава през комисия, която те разнищва отвсякъде и чак тогава преценява дали даден запазен знак (сега наричан лого) може да бъде представен от еди кой си дизайнер навън.Мисля си, че сега му е времето да бъде направено нещо подобно…не със строгостта на предшественика му, но с тази идея. Може би точно това което г-н Нечев искаше да каже с легализирането на дизайнерите.Друг е проблема, че в България смело заявявам, че ням къде да учиш дизайн – било то графичен или уеб. Просто няма, не съм сигурен на какво се дължи – на липсата на качествен преподавателски състав, на наложилата се корупция и начина на преподаване и вземане на изпити или на манталитета, който българина е развил през последните 20 години.Тук опирам до следващата точка… понастояще, младия български дизайнер – аз, ти, наши коелги, които сме бъдещето на дизайна в България, имаме нужадата и се стараем да бъдем оригинални. Именно това че сме млади ни кара да търсим, нови и нови начини за изявяване в дизайна…Искаме да избягаме от ограниченията, да представим дизайнерско решение, което показва душата на дизайна, същевременно рекламира и печели пари и име на бранда който представя. Но..! Тук веднага дизайнерския устрем се сблъсква с една тухлена стена наречена “български манталитет”.Ние сме свикнали да можем да разбираме от всичко, да можем всичко и не приемаме мнението на тези които наистина си разбират от работата. Хората (въпросните клиенти), които плащат за това което искат, показват нежелание да се доверят на дизайнера или дизайнерите които са наели. Не знам на какво се дължи, но за да има каквато и да е било визуална реформа, първо трябва да се превъзпита българина като клиент. От там трябва да се почне и чак тогава можем да помислим за варината с освежаването и полагането на едно ново начало на дизайна в България.
Аз я имам книгата. Наистина е много оригинална и добре направена. Купих си я още преди да познавам автора (не, че сега го познавам, но поне имам контакти с него). Не знам от кои град си, но в книжарницата на Mall Of я има със сигурност.За мен дизайна е свобода на съзнанието. Не мисля, че ако мога да представя България някъде искам да се изправя пред хора, които мога и да не ме разберат и да защитавам идеите си.Но реформа трябва и тя трябва да е почнала вече в съзнанията ни.
in my post: perhaps it’s the overall balance of the blog itself that is important. Does it seem like, overall, the posts have been seasoned?Does it seem like, overall, there is care expressed?Because certainly there have been times when I’ve had a light moment with The Good Raised Up, and we all need a place for our humanness to spill ous.s.Ble.singt,Liz Opp,
Ами трябва следващия път като ходя към Мола в Пловдив, да проверя…не съм я виждал по другите книжарници ако трябва да съм честен
Аз много обичам да се забия в някоя огромна книжарница и да разглежам какво е излезнало. В Mall of Sofia на последния етаж има 1 книжарница, имат страхотни книги за дизайн и български и чужди. Само пари да имаш 🙂
a какви кинти даде за тази?
59,99 лв 🙂
Много добре. Евала на хората за идеята А4. Наиситна тези институции имат нуждата от подредба.
Винаги ме хваща яд като ми каже служител вие не го ли прочетохте там как да го попълните – да не пиша сега как и споменавам рдонините 🙂
Нещата могат да станат лесно и даже не толкова скъпо, но трябва да има някой на когото му се работи. За съжаление тук на никой не му се занимава.